Amaia Delane

Amaia Delane'23 годишна'жива'лик:Lindsey Morgan

Още от ранна детска възраст Амая започва да се грижи сама за себе си и за семейството си.Родена в страхотно,любящо и всеотдайно семейство,но всичко до време.На едва 13 годишна възраст майка й се разболява тежко от нелечима болест,която я убива малко,по-малко всеки ден.Бащата на Амая е принуден да направи нещо по въпроса,но не може да си позволи и ден да не работи,оставяйки семейството си без подслон и храна.Единственият вариант е малкото момиче да поеме грижата за най-скъпата в живота й жена.Амая поема отговорността на жената в къщата ,съумява по някакъв начин да се справи с грижите за майка си,поддържането на дома и когато остане време и енергия-с ученето.Цялата тежест пада на нейните рамене,тя знае ,че не е ничия вина,не обвинява никого.Единственото нещо,от което се страхува е смъртта на най-важния човек в живота й-нейната майка.Амая наблюдава влошаването на майка й и се чувства безсилна,не може да направи нищо ,за да спре болката и трудностите ,през които преминава.Въпреки умората и безпомощността й,вечер ,когато Амая легне дълго време не успява да успокои ума си и да поспи.Тя обмисля всички възможности,всички варианти,за да помогне на майка си,въпреки мненията на лекарите Амая продължава да опитва и да се надява на най-доброто.Баща й от друга страна е изпълнен с умора,негативизъм и нерви.Вечерите са най-трудни за малкото момиче,когато слуша безспирните скандали на своите родители,обидите,заканите и силните крясъци.Тогава тя се чувства още по-безсилна и незначима,искало й се е понякога дори да избяга,но знае,че това е по-лесният вариант,от който по-късно ще я боли нея самата.Случвало се е да не издържа на напрежението и да опитва да оправи нещата,но всъщност по този начин ги влошава само и единствено за нея,заставайки между крясъците като поема всичко върху себе си.С минаването на годините Амая ставала по-зряла,а майка й се влошавала изключително.Знаейки какво следва момичето било съкрушено,седяло и гледало жената,която му е дала всичко как диша тежко,как силите й напускат тялото,приседнала до нея и я прегърнала нежно и й прошепнала "Обичам те".Майка й с последни сили я прегърнала силно и й отвърнала "И аз теб мило мое момиче,бъди винаги толкова силна,никога не се отказвай и се бори за мечтите си".С тези думи тялото на майката се отпуснало и тя изпаднала във вечен сън.Амая държала тялото на майка си и най-сетне показала емоциите си чрез неудържим плач,стреснала се от спирането на електрозахранването,но го игнорирала продължила да седи,прегърнала тялото на майка си,докато накрая не заспала.След известно време Амая отворила очи и ръцете й били празни,а баща й седнал срещу нея забил поглед в една точка,повдигал шишето и мълчал.Малкото вече пораснало момиче се почувствала уплашена,не разпознаваща собствения си баща,приближила бавно към него и протегнала ръка да го успокои.В този момент той избухнал,изблъскал я и се развикал "НЕ МЕ ДОКОСВАЙ,ТИ ТИ СИ ВИНОВНА ЗА СМЪРТТА НА МАЙКА ТИ,НЕ ИСКАМ ДА ТЕ ВИЖДАМ ПОВЕЧЕ,ИЗЧЕЗНИ ОТ ДОМА МИ ВЕДНАГА!"Объркана от цялата ситуация ,изтичала,събрала набързо багажа си,взела спестяванията,които има и излязла навън.Не искала да моли за помощ никого за това започнала да търси по-уединено място навън,където да пренощува.Открила място,което сметнала за приемливо за момента,извадила завивката си и легнала.Какво ли се беше случило току що?В един ден бе загубила и двама си родители,изтрила сълзите си,нещо,което смята,че я прави слаба,сложила най-хубавата си усмивка и се фокусирала върху последните думи на майка й.